3 jul 2009, 17:01

Когато... 

  Poesía
813 0 0
Когато... пределее ми от тъмнината,
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.
Когато... ми загорчи от предателство,
от празни лозунги и сляпа мъст,
се доверявам на душата си
и кротко се превръщам в пръст.
Когато... утрото ме озарява
с безброй уж изгубени слънца,
тогава обичта си подарявам
на хиляди изстрадали сърца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??