Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,
когато израниш до кръв ръцете си
от блъскане по крепостни стени,
когато с дива ярост мразиш цветето,
което някой друг ми подари...
Тогава ... погледни дълбоко в себе си
и виж, любов ли всъщност там цари
или, от честолюбие обсебен,
се бориш за победи над съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse