Когато баба прави козунак

23 dic 2022, 7:58 2022-12-23T09:31:03+02:00

Poesía

146 3 3

КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК

... да се завърна някога по мрак

и да ми скръцне прочката позната,

когато баба прави козунак –

и задъхти на мляко в одаята,

нослето ми да мацне с масълце,

да ми рече: – Ей, скитнико проклети! –

от брашънцето в нейните ръце

душата ми във бяло да засвети,

по-меки и от есенни слънца,

търкулнати от Господа в небето,

да ръсне захар в жълтите яйца

и дълго да ги бие във котлето,

да сръбнем с дядо по чибук тютюн,

и – щом зашушне млечната закваска,

на огъня да хвърля сух горун,

додето козунакът кротко втасва,

да счука баба орехче, бадем,

да бодне и стафиди в козунака,

след час да каже: – Хайде, ще ядем! –

синията да тури под сачака,

и в моя спомен – грейнала по мрак,

да свети тихо дядовата къща.

Когато баба прави козунак,

детето в мен отново се завръща.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

художника (Веселин Христов)

2022-12-23T13:38:31+02:00

Ооо.....великолепно. Отива в любими!
ДИС (Деа)

2022-12-23T08:52:03+02:00

Прекрасно!
yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-23T08:06:10+02:00

по-меки и от есенни слънца,
търкулнати от Господа в небето,
да ръсне захар в жълтите яйца
и дълго да ги бие във котлето,

Невероятна образност, ти си пиши, ние ще четем, пък комуто не се свидят думите, ще спре да го каже