green_girl (Кристиана)
28 12
28 may 2004, 21:29

Когато болката достигне своя връх 

  Poesía
1939 0 6

Когато болката достигне своя връх

 

На небето облаците вечно се събират

сутрин с тежък дим и розова дъга,

но изгрева очите не намират,

че те са две бездънни езера .

 

Вървиш, но пътищата нийде не отиват,

гониш свойта цел в света - лъжа.

Каквото и да правиш мечтите ти умират

и всичко се превръща в една сълза.

 

Учиш здраво, свободно време нямаш

със всяка крачка променяш своята съдба,

но накрая най - прецакан ти оставаш

и си казваш "все още жив съм, за беда".

 

Приятели и обич от всякъде събираш,

най - скъпите забиват нож в гърба.

На колене в прахта се срутваш с трясък

и над теб се спуска завинаги нощта.

 

Изплъзва ти се всичко като през пръсти пясък

и разбираш - трябва сам да станеш от калта,

а чуваш нейде в тишината крясък

на душата ти загиваща сама.

 

И в този миг се губи смисъла да оцелееш,

че не с рози е окичен пътят ти, а с мъх.

Нямаш вече сили горчиви сълзи да пролееш,

че болката достигнала е своя връх.

 

© Кристиана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??