Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина,
тихичко бодежите в душата ми нахлуват
и жално питат как се диша през нощта,
когато болката е истинска и не сънуваш...
© Цвет Todos los derechos reservados
Хубаво, истинско чувство има тук!
Поздрави!