Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот,
(когато не беше сезонът за бира)
и го предизвиквах - "Е, ти си на ход!".
И после - по навик - на екс го изпивах.
Залъгвах се. Както залъгвах и тях,
които пришиваха свои любови
към моята жажда (природна) за грях.
И моят съвсем мъжки страх от окови. ...