Спомени като сенки по стените стелят се,

ударите на сърцето ми ги разлюляват.

Чувства забравени, в лед ме сковават,

но жарта в гърдите ми всичко разтапя.

Шепотът на миналото отеква в нощта,

като призрачен хор пеещ своята песен.

Мечти разбиват се в скалите на реалността,

оставяйки след себе си парченца стъкло.

В тъмната стая на ума ми носи се

симфония от спомени за отминали времена.

Върху платно от лен, нежно като кожата ти,

ще нарисувам шедьовъра на душата си.

Ти върви и търси, дано намериш себе си!

Аз ще броя звездите докато се върнеш,

а ти отново когато цяла си, потърси ме,

ще бъда тук, когато цъфнат люляците.