Когато безвъзратно някого изгубиш
А след себе си остави ти пресни следи
Замъглени спомени като през пушек
Потъмняват цветовете в сънищата ти
Когато болката в тебе се съсирва
А добрите помисли най-нахално
Ужким тъканно сълзите да попиват
Лицемерно ги изцеждат изначално
Когато самотата плътски те желае
С въздишките като на пир се храни
Залък по залък волята ти мършавее
Притискана между чимширени длани ...