Когато есента прегръща зимата
и всички пътища назад са заледени,
тогава стават дори излишни думите,
които са до болка отчуждени...
Когато всичките пътеки са оставени,
а сърцето запустяло е във нищото
и бивши чувства тънат във забравата
и хвърлени надеждите в огнището...
Когато сълзите промият раните,
а клетвите любовни са в бунището,
тогава дръж главата си изправена
и тръгвай смело, без да чакаш нищо!