На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат.
А зимата е вън – на прага.
На студ навярно се привиква.
Но обич никой не предлага.
Неравно орехът пристъргва
улука с ритмика банална.
Човек, дори да се залъгва,
се примирява – до печалност. ...