26 jun 2004, 12:42

Когато истините... 

  Poesía
1684 0 2
Когато истините ни напускат,
си стягат тайничко багажа.
(Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола,
отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба,
дузина спомени в торбичка за из път
и мъничката радост - от кръв и плът,
забравена на пода между две трохи от хляба ти,
замесен със монетени пари.
Прибират от хладилника буркана със въздишки
и тихичко пристъпват в коридора като мишки.
Старата врата проскърцва-времето е спряло.
На стълбището чакат ги лъжи-
суетно вкопчили ръце във огледало,
наконтени пристъпват прага ти.
Отново времето лети.
Заспал си на дивана след късни новини,
така и не разбра за страшната замяна.
Когато истините ни напускат, отдавна знаят,
че подготвили сме им измяна.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина е хубаво и казано по интересен начин.
  • хитро...и много красивичко интересна идея и мисъл!браво
Propuestas
: ??:??