Когато косите посребряват

Когато косите посребряват

и забързани стъпки бързо вървят,

когато младостта ни напуска,

търсиш приятел стар и познат.

Когато думи отново говорят

с мисли, дошли изведнъж,

живота си виждаш, като спомен,

отишъл си толкоз далеч.

Когато приятеля срещнеш от детство,

отминало цял полувек,

разбираш колко е трудно

себе си пак да разбереш.

И тогава припомняш си бавно

нишка по нишка този живот.

Забавен, дори и да искаш,

не можеш да го промениш!