Любов?
Какво стана с теб? Къде си? Върни се.
Но нея я нямаше.
Като пролетен сняг във клонака стопи се.
Същата тази любов, за която в огъня влизахте,
за която мечтаехте, а тя все не откликваше,
за която се борехте и живота си давахте,
и душите си щедро във ада продавахте.
Да, любовта, която, като имахте не оценихте,
прогонихте я, силата й подценихте...
А тя не чакаше втора покана.
Отиде си, обидена, разплакана, посъдрана... ...