mun4eto (Мариана Кънева)
1 9
10 mar 2009, 14:19

Когато любовта си тръгва 

  Poesía » De amor
1226 0 5

Когато любовта си тръгва,
оставаш сама в нощта
и със скрити чувства затваряш входната врата.

Едва погледнал в своя свят суров,

не разбрал чувството любов,

напускаш с наведена глава света на любовта

и потъваш в самота.

Едва ли някога ще разбереш,

или ще се озовеш

в свят, пълен с лъжи

и несбъднати мечти.

Да си щастлива на света

е красива лъжа, избрала твоята съдба

да бъдеш нещастна в любовта...

© Мариана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжен,но много хубав стих!
    Прегръщам те,мила!
  • Марианка, много е красиво. Човек винаги е най-способен да пише, когато е под влияние на силни чувства и емоции. Пожелавам ти повече положителни емоции, които да отприщят таланта ти.
  • Благодаря и на двете ви
  • А дали това е твоята съдба........не вярвам
  • Красиво и тъжно! УСМИВКИ, Мариана! (знаеш ли, че така се казва учителката ми по математика?)
Propuestas
: ??:??