Когато тръгваш страшно ме боли!
Раздялата пулсира във гърдите.
Взривени от отсъствие скали
разкъсват неспокойствието на дните.
Изригва лава в тъжния ми сън
и някак странно всичко онемява,
а чувствата ми стапят се навън,
попаднали в безчувствена жарава.
И вятърът е спрял да ми шепти,
във дим от мъка слънцето се крие,
замръзващ лъч във въздуха трепти
и търси топлина – да се завие. ...