Целунат ли ме, като първи път, светкавица ме поразява, бляс! Пред път, като икона и ми се врекът, съм вече заразен, от този звезден бяс...
И след това, с целувки, побеснял, аз като някой стар вампир те пия, на лунна светлина те виждам цяла, както си родена, дива орхидея и магия.
Тогава не съм себе си, а като кон, разпърхал ноздри, дишам друга атмосфера, не няма друг по-силен от целувката закон, да ме разтърси, като в треска да треперя.
Като допра, напукани обветрени от път, до твоите нежни устни, дъхави - сантал, до моите, и волт-ампери ме преродят, о` боже казвам си, как Бог те е създал!
Когато те целуна първи път, след път, знай, пак съм същия, да, онзи който бях, когото ме целуна, там пред твоя кът, (на тръгване...) и тръгвам пак на път... и съм! - Живея и живях!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.