2 feb 2007, 10:45

Когато ме няма 

  Poesía
1438 0 3

 

Когато ме няма

 

 

Аз те научих да плачеш,

аз те научих да се усмихваш,

а сега ще те оставя да видиш...

какво е, когато ме няма.

Красивия спомен от любовта запази,

за тогава, когато ме няма.

Дръж го в сърцето си да не отлети,

когато разбереш, че ме няма.

Търси ме винаги, но никога не ме откривай,

в света, едновременно и малък и голям.

От вкуса на болката опитай

и разбери, че ме няма любовта си да ти дам.

И когато от очите ти бликнат сълзи,

аз при теб ще дойда засмяна.

И ще ти кажа, че те боли,

защото страдаш, когато ме няма.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Един Голям Поздрав за Твоето стихотворение и за Цялото ти Творчество!!!
    Страхотно е, продължавай да пишеш!!!
  • Дес, това ми е едно от любимите! Имаш талант! Смело напред! Обичам те! Шиши
  • Защо трябва да оценим хората, едва когато ги загубим? Дано всеки има силата да се връща или пък да казва: Върни се
    Хубав стих! Поздрави
Propuestas
: ??:??