Когато далече си от мен
и налегне те тъга,
чрез слънцето във този ден
усмихвам ти се, не си сама.

Когато носталгия навява ти дъжда
и по страните ти бавно стича се сълза,
погледни в небето! Ще изгоня скръбта,
за теб ще нарисувам пъстроцветна дъга.

Когато тъмнина нахлуе от нощта
и в празното легло чувстваш самота,
лошите ти мисли в шарено ще облека,
защото погледи сме вплели върху кръглата луна.

И колкото и да си далеч от мен,
и колкото и силна да е нашата тъга,
знай, че винаги ще дойде ден,
в който върху моите гърди ще положиш ти глава.