luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
13 oct 2013, 20:14

Когато ме видиш... 

  Poesía » Otra
1683 1 6

Когато ме видиш...

 

Когато ме видиш случайно във мрака

и питаш за моя живот,

ще мина безмълвно и бавно нататък - 

нататък в дъждовния брод...

 

В очите ми ужас с любов се преплитат,

в душата проскърцват мечти,

изстрадах докрай добрините

сама, с ореол от сълзи...

 

Полагаха тръни на пътя ми стръмен

и боса вървях неведнъж...

Изпиха до капка дъха ми

и ме захвърлиха в дивата ръж...

 

От чувствата - песни красиви

остана изтъркан рефрен,

но в мене са още по-живи,

пулсират във такт устремен...

 

Озъртам се трескаво - плаха кошута

в капана на хищници стръвни - 

разкъсват ме бавно, безжално и глухо,

оглозгана обич оставят на пътя...

 

Когато ме видиш случайно във мрака

не питай за моя живот,

подай ми ръка и ще тръгнем нататък - 

към по добър свят, изтъкан от любов...

 

13.10.2013 г.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??