Когато се завърнат спомените стари
и раните отново се отворят,
когато болката от миналото те удари
и забравени обиди проговорят...
Тогава се намръщват ветровете,
мълчи отново тъмното небе...
Умира бавно дъхавото цвете,
немее тъжно болното сърце...
Бягат напосоки пак разхвърляни
мисли- птици със пречупени криле.
От бурите свирепи са подхвърлени
на пусти и смълчани брегове.
Когато миналото се завърне
и прореже мисълта ми със болезнен вик
иска ми се пак да ме прегърнеш,
превърнал ме във светъл миг,
миг във който люляк приказно ухае,
а небето се облича в синята коприна,
миг във който ще те осъзная
и пътя си към тебе с радост ще измина
2.04.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados