3 may 2024, 15:30

Когато мокри гвоздеи валят 

  Poesía » Filosófica
309 2 8

Дъжд студен приковава тъгата

върху въздуха с гвоздеи мокри.

Непрогледната скръб е в сърцата,

с насълзени зеници са локвите.

 

Вятър къса замлъкнали струни

на уплашени върбови клони.

Пред предателство – пълно безумие! –

зъзне днес непростимият спомен.

 

А кървящата Му плащеница

пак засрамени гледат звездите.

Във ръката ми гасне свещица,

остри сенки пробождат очите.

 

Този дъжд на Разпетия петък,

тези гвоздеи – мокри разпятия –

в мен ограбват надеждите цветни

за простилите Божи обятия.

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре сте ми дошли, в навечерието на светлия празник Възкресение, приятели!🥰
    Аз от сутринта се занимавам с правене на козунаци и кифлички, които вече се пекат, затова чак сега се включвам. Благодаря ви, че подкрепихте с коментар и присъствие написаното от мен, Светличка, Петър, Момчил и Катя!💖 Споделен семеен празник ви желая!👍😍
  • Тъжно, но хубаво.
  • Изключително красиво ! Браво ! Весели празници!
  • Защо да е тъжен ден Разпети петък? Синът е отишъл при бащата и са станали едно. Добра идея ми даде този стих, благодаря.
  • Заковала си всяка дума, Мария! В очакване сме на неделята.
  • Благодаря ви, мили момичета!💖 В най-тъжния ден вашите коментари наистина ме зарадваха!🥰 Светлина и празничност да влязат в сърцата и в домовете ви!
  • Силен и въздействащ стих!
    Поздравявам те!
    Светли празници!
  • Красив, силен стих, поздравления, Мария! И с пожелание за светли Великденски празници!
Propuestas
: ??:??