Freya_Frail (Силвия)
12 38
11 jul 2024, 2:01

Когато мъжете заминат за фронта 

  Poesía
219 0 2

Когато мъжете заминат за фронта,

а ние останем тук вкъщи сами –

празен поглед впит в хоризонта,

клетви, въздишки, молитви, сълзи.

 

Няма да тръгнем – как така бежанци?

В мръсен лагер друг да ни пращал храни?

Земята е наша – наследство от наште бащи,

хълмче, гора, дом с двор и няколко ниви.

 

С кръв напоени под синьо небе нашите златни земи.

Не бяха ли братя? Сега врагове?

Какво чак толкова се смени?

Не разбирам, но знам – не разбират и те –

 

Поручик Галицин пак ще питат сега

защо им е – мамка му – чужда земя.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На Запад щяха да ви обвинят в сексизъм, каква е тази липса на прогресивно, неолиберлано мислене, че ще пращате само мъжете на фронта, ами феминизмът, ами равенството между половете, жената няма ли право и тя да защитава отечеството. Ироничен съм но положението не е смешно. Иначе поздрави за стихът.
  • Когато избухне пожар,
    а някой изпуснал е жар
    и после е тежко, защото
    започва войната, теглото
    е дълго и страшно, горчиво
    и трудно война си отива,
    мирът щом се щура подлютен,
    усетил вкуса на барута,
    усетил как вихри се боя
    умира герой до героя,
    умира войник до войника,
    напразно изпъва се щика,
    напразно войната се пъчи
    щом идва душите да мъчи.
Propuestas
: ??:??