27 ene 2011, 23:28

Когато настъпи… 

  Poesía » Otra
463 0 3


Когато настъпи денят неизбежен,

Ветре, вземи ме във скута си нежен!

Като прелетна птица  ти понеси ме,

на скалистия морски бряг остави ме!

 

Ще ме посрещнат вълни посребрени,

ще ме целунат водите солени,

Бризът ласкаво ще ме прегърне,

душата ми в чайка ще се превърне.

 

Знам, че тогава ще бъда щастлива,

обгърнала с поглед морето пенливо.

Преродена в птица аз ще живея

и песни красиви отново ще пея.

***********************

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мили момичета, всяка от нас носи в душата си по една неспокойна пойна птица. И както птицата пее, затворила очи и вслушана само в това, което й диктува сърцето й, така и ние с вас изливаме най-съкровените си чув-
    ства и мисли върху белият лист когато сме в плен на щастието, или тъгата.
  • Ти и сега си птица - вълшебница!
  • хареса ми
Propuestas
: ??:??