Когато нещо от мен си отива, очите мои в реки се превръщат... Ах, как се мразя такава - сълзлива... Момиче мъжко, а с женствена същност...
Ту То от мен, ту от него аз тръгвам... Тъй е в живота... Ту - здрасти, ту - сбогом... Уж за добро е, а все пак се бъгвам... Не сме венчани, ни цифром, ни словом?!
Но щом душа и сърце съм му дала години, ден или няколко мига, не мога с лека ръка към финала да се измъкна като шушумига...
Сърцето мое съсиреци кашля... Но до последния пулс ми е верно... ВълнАта все на ръба си ме праща... И всеки път лъже, че е... последно...
Само ти, Рия, си знаеш защо толкова дълго си се примирявала с тези условия.
Ще преразкажа една притча, която съм прочел от Бертолд Брехт. Къщата на някого се запалила, вече пламнали и веждите, и косите му, и покривът всеки миг щял да се срути. "- Защо не излезеш навън, приятелю!" - извикал му някой. "- Бих излязал, но се страхувам че вън може да е още по-лошо!" - отговорил човекът.
Бертолд Брехт разказва това по повод някои работници, които въпреки непоносимото си положение (тогава) отказват да се вдигнат на стачка в защита на правата си, от страх положението им да не стане още по-лошо.
Но за теб съм уверен, че "навън" по лошо няма да стане! Желая ти успех!
Познато чувство. Ужасно е, когато напускаш нещо, в което си влагал душата си и най-доброто от себе си, дори и да е работа недооценена ...
Поздрави, Гери, за силата, която има у теб!
Риа, мила , съжалявам за неприятностите , които имаш, всичко ще се оправи! А стиховете , които пишеш от сърце и душа ще те освободят от лошото, натрупано в теб.Затова е толкова истинска поезията ти , защото е изстрадана.Обичам те и те гушкам.
Приятели! Днес помолих да ме освободят от работа... Работех в едно мазе, без прозорец година и половина... За чисти 200 лв. това ме смазваше ужасно. А и работата, която вършех беше пълна боза... Извинете ме за някои мои депресарски неща, които съм писала през този период, но вие сте моето семейство, което може да разбере душата ми... Въпреки всичко, пак ми е мъчно... Но, пълен напред! По- зле от това не би могло да е...
"Сърцето мое съсиреци кашля...
Но до последния пулс ми е верно...
ВълнАта все на ръба си ме праща...
И всеки път лъже, че е... последно..."
Прекрасен,много силен стих!!!Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Силно, по-силно, най-силно... и Риа.
Поздрав и усмивка.