Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
7 sept 2006, 0:07

Когато нощем 

  Poesía
652 0 4

Когато нощем

Когато нощем улиците празни милеят за милувката на боговете

Когато в мрака непрогледен на кривия сокак луната хвърля сянка

Когато от любов замаяни, прегърнати,
със блеснали очи,

Край теб минават: тя – млада секретарка, той – чиновник със една година стаж...

Когато... отечеството родно разграбват го безкрай

на партиите “всенародни”
лакеи уродливи на гнъсен капитал...

И място ти не можеш си намери...

А там съвет ти дават пак –

не се коси, не се изнервяй, вземи се успокой –

какво ти пука?

Я заеми се с своята наука и в мир живей!

Светът е скука, която трябва да се изживей,
да се забрави –

 К`во ти пука?
Я виж тез двамата – не искаш ли и ти?

 Да си щастлив и да забравиш, че други мрат във нищета,

в зандани страшни, във война?

Защо ти пука? Дали си ти нормален? Май не си!

Я махай се оттука!

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • майче, не можеш да сравняваш смисъла на"тихата некадърност" с това хубаво творение тука. Моите уважения!
  • В първата половина на стиха е нарушен ритъма според мен, а финалът ти и най-вече последния ред е брутален! Май с яд си писал този стих
  • "Да си щастлив и да забравиш, че други мрат във нищета,

    в зандани страшни, във война?"
    това по смисъл е като "тихото безразличие" на писателче. много въпроси, трудни отговори. дали когато сме щастливи, мислим за нещастието около нас? не мисля... поздравления.

  • Аз разбирам въпросите ти, и те поздравявам за тях! Но нямаме ли правото самите ние да бъдем щастливи? Трябва ли да се самобичуваме за чуждото страдание? Страдащите по-малкко ли ще страдат, ако и ние страдаме някъде далеч и безсмислено. Саможертвата, помощта са най-красивите неща в човека, но ако не се вслушаш в тези, които стенат в съседство, оправдано ли е негодуванието? Поздрав, Велине, за стиха!
Propuestas
: ??:??