i0rdan (Йордан Мишев)
18 9
5 mar 2007, 19:06

Когато отново си сам  

  Poesía
1225 0 2
   Когато отново си сам

Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам.

Сълзи и тъга не помагат,
но въпреки всичко отдаваш се ти
и чакаш да бъдеш погълнат от ада,
загубил надежда и нямащ мечти.

Внезапно отваряш очи и разбираш,
че нищо не свършва, че още си жив
поглеждаш часовника - спрял е отдавна,
навън в тъмнината безспирно вали...

Събуждаш се стреснат от нещо,
което забравил си много отдавна,
това е кънтящият звук на сърцето,
разбито от болка, отворена рана.

... и всеки лъч светлина,
пробиващ със власт тъмнината,
ти дава надежда една,
че жив си дори в самотата.

© Йордан Мишев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??