Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
7 ago 2024, 11:36

Когато пали залезът кладни 

  Poesía
92 3 4

КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ

 

... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –

да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,

покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,

с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица,

на черното да казвам черно, да! – дори да ми излиза твърде скъпо,

да клатя отрицателно брада, щом искат да ме пъхнат във калъпа,

 

смирено да провождам своя ден и спомените да редя в килера –

в постелята си проста от сатен да смислям отлетялото си вчера,

да вържа очилата си с телче, че по-спокойно в бъдното да гледам,

да милна в парка малкото момче, което си изпусна сладоледа,

и химни да нареждам за Жени, през моя сън убийствени пантери,

когато пали залезът кладни, и тръгва в тях едно момче – Валерий.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??