lady_rose (Единствена)
110 550
31 jul 2007, 14:22

Когато поетът е сам 

  Poesía
626 0 5
Когато поетът е сам


Разхождам се по лунната пътека,
покрита със цветя, надежди и забрави,
а нощта в прегръдката си мека,
ме посреща нежно и ме гали...

Край езерото чудно чувам
шепота във старите дървета.
В самотата вечно аз ще плувам -
такава е съдбата на поета.

Красивите безбрежни мисли
долитат и спират до мен.
Понякога болка ми носят,
но често превръщат нощта ми във ден.

И пак вървя напред - сама,
вятърът разпилява косите ми...
Сърцето бие ранено, а сива тъга
се среща отново в очите ми!

© Единствена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??