***
люлее още сънени тревите
и млякото на утринната нежност
потича по среброто на вълните,
кобилици извили грациозно
брега свенливо-ален да погалят
с ухания от пламналата роза
на изгрева - кървящо огледало,
издъхва бризът с моята въздишка,
шепти водата с моя воден трепет,
и грейва хоризонтът - светла нишка
от сянката ми плъзнала към тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse