Когато ражда се любов

15 nov 2018, 14:53

Poesía

740 0 3

Когато ражда се любов,

смутени боговете онемяват.

И видимият и невидим свят

в очакване се притаява.

Луната с порцеланова ръка,

с маниерите си на дукеса,

обръща тъмната страна.

Придърпва облачна завеса.

Морето се изтегля от брега.

Към хоризонта се изнизва.

Вълните следват го. Вървят

във броеница, а нощта ги близва.

Пристигнал от далечния Прованс,

в миг вятър - трубадур запява:

- Хей, чуйте! Ражда се любов!

Вселената я благославя.

2016

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.