28 oct 2007, 9:20

Когато се изгубя - намери ме 

  Poesía
954 0 10

Дали аз само ще сънувам?

Или горещи устни ще целувам?

Когато се изгубя - намери ме.

Но не със поглед - докосни ме.


 

Намерих те. Там нейде между редовете.

Извиках името ти, ето те.

Пред менобъркан, малко тъжен си дори.

И не със поглед, а със стих душата ти докосвам.


 

Дали единствена мечтата

я кара да лети душата?

А ти какво? Така ли ще стоиш?

Желаеш ли със мен да полетиш?


 

Желая ли? Нима не ми личи -

разперих си крилетеполетях с теб!

Аз съм в полетотизвестно време.

С един приятел стихчета споделям

 

Прочети.

 

Знаеш ли? Тез стихове как парят?

Защо далеч си? - убийствено изгарят.

Дали да кажа, че… или

Истината като болка да потискам.


 

Разголи душата си, не й причинявай болка.

Тя не заслужава този жест,

от който караш я да се самовини.

Не тя е нещото, което можеш да затвориш във пакет.


 

Или пък. Ако искаш, премълчи.

Докато преболи в тебе, но

запомни, че не само в тебе

преболяванепознатото.


Написано от

Ники (Lingerie) и Нели (Nella_ gold)


 


© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??