Moarein (Моарейн)
13 10
28 nov 2014, 15:59

Когато се оглеждам... 

  Poesía
1002 0 5
Когато се оглеждам, виждам празнина,
една такава сива и студена,
обгърнала човешката душа,
превърнала се в облик неизменен.

Когато се оглеждам виждам самота,
а хората вторачени във нещо...
далече е усмивката сега,
а зомбитата са навсякъде отсреща.

Когато се оглеждам виждам болка,
една такава непосилна, задушаваща,
изтрила всичката човещина,
изцяло я превърнала във плява.

Когато се оглеждам виждам злоба,
дълбоко вкоренила се в душите,
обсебила е същността,
погубила напълно личностите.

Когато се оглеждам виждам ада,
незнайно как е слязъл на Земята...

© Моарейн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за коментарите. Не бях писала от много дълго време...Светът и живота е хубав, но поняога човек изпада в свойте дупки. Понякога колкото и да се опитваме да мислим позитивно не се получава...
  • Е, не с лошо!!!НЕ!!!Понякога ада е в самите нас!!!Изгони го де...Как ще познаеш рая, ако не си видяла ада?Как ще разбереш какво е щастие, когато не си се сблъскала с нещастието!!!В ниското човек трябва да стои съвсем малко и после да се изстреля към Светлината!!!Живей днес!!!Миналото и бъдещето не съществуват!!!Иначе пишеш прекрасно!!!
  • Когато се оглеждам,
    виждам – светът е хубав до полуда! Защо не започнеш така, примерно?
  • "Когато се оглеждам виждам ада,
    незнайно как е слязъл на Земята..."
    Възхитена съм от начина, по-който е градирана творбата, стигайки до крайност на финала. Поздравявам те!
  • Но само личностите могат така да се оглеждат и да виждат.
    Затова си мисля, че все пак има надежда...
    Въздействаща творба!
Propuestas
: ??:??