Когато се раждат мечти
Без време e посърнал небосклонът,
небето пада сиво над света.
А тъжната усмивка на жена
рисува любовта си в нежен спомен.
Оловен дъжд прострелва тишината,
в очите парят думи и слана.
Сънувала най-сладката мечта,
една жена все търси красотата.
Заченат път от време по-различно
в задъханото свое съществуване,
препъва се от утро немилувано,
днес гасне, оболен от прозаичност.
Светът вали. Горчиви са сълзите.
Макар че светлина отново мярвам,
днес сякаш е по-трудно да повярвам,
че с този дъжд ще се родят мечтите.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав стих!
-
Тъжен стих, но много красиво написан! Поздрави, Дани!
-
!!!!!!!
-
Тъга, но изразена толкова красиво...
-
Дъжда пречиства, може да му се вярва, Дани!
И след него и с него пак, да се раждат мечти!
Поздрав! -
..."днес сякаш е по-трудно да повярвам,
че с този дъжд ще се родят мечтите."!С пожелание да намериш повече топлина и слънце за душата си!Много харесах! -
Нещо по-различно виждам,като че ли тук,
но отново перфектно
Поздрав,Дани! -
!
-
Много ти благодаря, Веси!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Шуфутинский Марджанджа
1.
Солнце тонуло в море, шли облака на юг,
Пальмы над головою веяли как в раю.
Женщина без остатка, женщина для любви,
Таяла словно воск в руках моих.
ПРИПЕВ
Марджанджа, Марджанджа, где же ты где?
Волны ласкают усталые скалы.
Марджанджа Марджанджа, где же ты где?
Только блики на воде.
2.
Переплетались тени женщин и их мужчин,
Пахло как орхидея тело твое в ночи,
И в темноте сказал я, завтра я улечу,
Чтобы понять, как я тебя хочу.
ПРИПЕВ
Марджанджа, Марджанджа, где же ты где?
Волны ласкают усталые скалы.
Марджанджа Марджанджа, где же ты где?
Только блики на воде.
3.
Тело в лучах заката, бронзовой кожи цвет,
Воздух любви смешался с запахом сигарет.
Бедра в объятиях крепких, кружева белый цвет,
Вкус поцелуев терпких южной любви ответ.