Когато си готов да се събудиш
от тежкия, изпълнен с мъка сън,
когато осъзнаеш, че си чудо -
от ангелските песни нежен звън
и чуеш как трепти живот в земята,
как бавно се разтваря всеки цвят,
как слъцето изгряващо отмята
воалите на мрака, виждаш свят,
окъпан в капки, ласкаво сребристи
и знаеш, че си жив, безкрайно жив...
Искрите на магията лъчиста
в теб внасят огън - плашещо красив
и литваш като птица в синевата
на ясно и безоблачно небе.
Когато се родиш за светлината
и станеш нейно слъчево дете,
разбираш сам, че нищо не е важно,
освен едно - животът е един
и е безкраен. Кой ли да ти каже,
че няма смърт, че тя е просто дим -
илюзия на болни и невежи,
използвана да всява страх и смут,
за да смири към вечното копнежа
и да повярваш - литнеш ли, си луд.
Човече, вярвай - в теб е божеството,
на теб е дал Творецът своя дъх!
С гласче на кос подсвирква ти доброто,
след здравеца тръгни, да стигнеш връх...
От тежък сън когато се събудиш,
когато в себе си отново се родиш,
ще видиш - този свят е светло чудо,
което можеш сам да сътвориш!
© Вики Todos los derechos reservados