Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
2 may 2021, 6:01  

Когато се събудиш, ще е късно 

  Poesía » Filosófica
1915 7 22

На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.

 

И вятърът ги сбира, до премала.
Един невидим, но добър овчар.
В прозорчето ми светлинката, бяла –
за думите среднощни, ярък фар,

 

светлее и разкъсва с пръсти мрака,
щурец разплакан тихичко теши,
че ще възкръсне Онзи, дълго чакан –
Спасителят на нашите души.

 

Избра Луната агне, среброруно –
да принесе в небесния олтар.
Един поет задрямал тя целуна,
да заличи в сърцето белег стар.

 

Разсъмва се, а ти поспи поете,
ще вържа вятъра – да не гълчи.
Коси ще спусна – слънце да не свети,
в до сълзи уморените очи.

 

На теб не са ти нужни ореоли,
в косите само носиш ти сребро.
За този свят ти тази нощ измоли –
в най-светъл стих и обич, и добро.

 

Когато се събудиш, ще е късно,
и всеки цвят нощес разцъфнал, плах,
благословия над света ще пръсне...
Ти благодарно прошепни : Живях!

 

--------------------------------------------------------------

Желая ви светли празници, приятели!

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

1 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??