Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място,
нарамил старите си лаври.
Макар, че хващан съм на много тясно,
не помня как съм се избавил...
Дали се пусках по инерция
или минавах между капките?
Без цел, посока и претенции,
удобно си подлагах с факти... ...