Провокирано от : http://otkrovenia.com/main.phpaction=show&id=251557#comments
Прилича ми на синя тишина
когато Слънцето звездите буди
на натежали с блянове поля
и дъхави от обич теменуги…
на топли капки ситен дъжд
по клоните в гнездо на птица
на стихнало море по път
изтръгнал блясъка в очите…
Прилича на усмихнато дете
през пръсти да провира шепа вятър
на сгушило се в дланите небе
от някакво очакване остатък…
… а денем всяка мисъл ме твори
по мигове на закъснял следобед
прилича ми на песен – а боли
когато си отива пролет…
© Todos los derechos reservados