Ще скрия в сърцето си слънцето,
за да имам светлина, когато си тръгнеш.
В сърцето си за огъня дом ще сторя,
за да имам топлина, когато ме забравиш.
Ще пресуша морето
и ще го създам отново, когато си тръгнеш.
Ще си избода очите,
за да помня само твоя образ, когато
теб вече няма да те има.
Ще отрежа косите си,
щом теб те няма, нищо не искам.
Ще издера лицето си,
нека никой не ме поглежда.
Ще живея, може би
и ще чакам.
Ще чакам теб...
© Илияна Стефанова Todos los derechos reservados
стихът е страхотен!!дано се осъзнае и се върне