Когато си в плен на страстта,
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта
с неизменното свое съмнение,
разнищва докрай паметта,
а се чувстваш така уморена,
къде да намериш покой?
Срещу себе си как да въставаш?
Тече в теб не кръв, а порой
от внезапно изригваща лава.
Не пита кой всъщност е той,
любовта ти дали заслужава…
И късно е вече завой
да направиш обратно тогава,
когато си в плен на страстта...
Албена Димитрова
1979 г.
София.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados