15 abr 2017, 8:31  

Зависимост 

  Poesía » De amor, Filosófica
527 3 7
Когато си в плен на страстта,
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта
с неизменното свое съмнение,
разнищва докрай паметта,
а се чувстваш така уморена,
къде да намериш покой?
Срещу себе си как да въставаш?
Тече в теб не кръв, а порой
от внезапно изригваща лава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??