fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
26 sept 2013, 21:14

Когато спра да те обичам 

  Poesía » De amor
2340 1 7

Аз вече си платих, и то със лихви,
това, че дръзнах да те заобичам.
Приготвяй си най-свидните молитви,
защото днес навлизаш в нова притча,
в която пак си главният участник,
но ролите са малко разменени.
Щастливите сега ще са нещастни.
Раняващи - ще бъдат наранени.
Земята ще разтворя, ако трябва,
но ти ще разбереш какво е пропаст,
която, като хала, в миг те грабва,
която предизвиква в тебе колапс.
Ще бъда лоша, много лоша даже
(каквато и сама не се познавам).
Омразата ми просто ще те смаже.
Ще молиш. Ще повтаряш - съжалявам.
Но аз ще бъда зла и безпощадна,
свирепа като ято лешояди.
Ще няма кой, ще няма кой тогава
от този страшен ад да те избави!

 

И всичко щеше точно тъй да стане,
аз бих ти отмъстила, не отричам...
да можех, ах, да можех, моя рано,
поне за ден да спра да те обичам...

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??