Когато страдаш за момче и болката не спира,
сякаш това момче нож в гърдите ти опира.
Опитваш се сълзите си да спреш,
а предпочиташ от мъка да умреш.
Оставаш за него неразбрана,
а всяка надежда е вече пропиляна.
Гледаш го тайно отстрани,
неволно през сълзи му се усмихваш.
С поглед казваш му "боли",
а болката крещи и не стихва.
Стоиш, треперейки на пода.
А той нищо за тебе не прави. ...