Когато съм се раждала, валяло

27 may 2012, 13:06

Poesía

967 0 5

Валяло е проливно,

когато съм се раждала,

за да се вкореня порядъчно

в света на мразените символи,

във свят на повечето и достатъчното.

И някак си съм се преситила

от недодяланите обещания?!

Недопрочетена. Недопреписана.

Една такава тебевлюбена...

И думите ми като кромоли

нарязваха небето на парцали.

Песимистична като чайките,

единствени останали през зимата

да бдят над опустелите морета.

И просто в цялото объркано познание

се питам, повече от всякога,

възможно ли е свръхсъзнание

да мърка омагьосано в краката ми.

А после, точно в шест и трийсет,

отмятам предложението за вечности,

което засънувах за секунди

и, някак си съвсем естествено,

получих сутрешната си целувка

и вече беше все едно

дали света се втурва към разруха.

Когато съм се раждала, валяло дъжд;

валяло, не валяло, на кого му пука?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lips_of_angels (Ем)

2012-08-19T01:36:02+03:00

ми... аз се връщам
Жулли (Юлия Димитрова)

2012-07-12T00:26:21+03:00

Не, че ми пука, че е валяло, ама ми хареса!
lips_of_angels (Ем)

2012-06-18T23:37:37+03:00

Песимистична като чайките,
единствени останали през зимата
да бдят над опустелите морета.
И просто в цялото объркано познание
се питам, повече от всякога,
възможно ли е свръхсъзнание
да мърка омагьосано в краката ми.

=) =) =)
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-06-12T10:23:22+03:00

Хубави неща си взех за из път, Благонрава!
zefpet (Илко Карайчев)

2012-05-27T15:50:41+03:00

Страхотно! Браво!