6 ago 2009, 22:59

Когато съмне 

  Poesía » De amor
692 0 3

Когато съмне

 

Когато съмне ще усетиш, че ме няма,

ще ме потърсиш с галеща ръка,

ще кажеш, че била съм аз измама,

че съм раздрала с нокти любовта.

 

Студено ще е, но не ме мрази,

не обвинявай другите за свойте грешки,

в душата ми отдавна все вали,

изгаряща за думи две човешки.

 

„Обичам те” да бе ми казал ти,

дори това да е било измама.

Сърцето ми измамено ще ти прости,

макар и в него да си жива рана.

 

И днес, когато тръгвам отчуждена,

изстрадала без ласки, пак сама

ще търся нейде обич споделена.

Не ме вини и не проклинай любовта,

 

че аз обичах те, но ето – съмна.

Ти нямаш нужда вече от жена,

която да те топли и обича,

а да не получава нищо тя.

 

Затуй, когато съмне, на раздяла

прошепнала бих тези две слова,

но няма смисъл – ти не ме обичаш...

Отивам си да търся любовта.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хората на изкуството се отличават от останалите по това, че нещото, с което се занимават им помага да преодоляват по-лесно трудните моменти в живота си! Дерзай!
  • Благодаря
  • Мъдро решение! Поздрави за стиха!/6/
Propuestas
: ??:??