Когато сърцето тъгува,
в душата - опъната струна,
се борят любов и омраза,
а разумът е проказа.
Когато сърцето тъгува,
се питаш защо съществуваш,
душата е рана отворена
и търсиш утеха във спомена.
Когато сърцето тъгува,
любовните лодки отплуват,
замлъкват и пойните птици...
Далечен, далечен, пак ти си... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse