КОГАТО СЪВЕСТТА Е ТРИК
Дори и кожата тежи,
пришита върху съвест чужда.
Наметнал тънките лъжи,
ти дефилираш, но ненужен
е този звезден прах, прикрил
човекоядния ти корен.
Щом Господ Бог ти е простил,
гласът ми, като лист отронен,
като въздишка, като вик
в безвремието ни залязва.
Когато съвестта е трик, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse