Когато те загубих

Tangerine (Хел)
136 1658

25 nov 2018, 13:47 2019-07-16T09:30:54+03:00

Poesía » De amor

573 4 2

И плач не бе, и сън не бе,
когато те загубих.
Порой в небе, сълза в море -
когато те загубих.

Ти бе във мен и аз във теб
когато те загубих.
Навек прокълнах тоя ден
и себе си погубих.

Какво ли бе това, кое
очите ти съзряха?
И аз какво направих, аз,
дали ме разпознаха?

Кое небе във тебе бе,
че още щом те зърнах
отместих взора си сломен -
на твоя не отвърнах.

И слънцето ти онемя,
във залеза изчезна.
А моят облак не успя

да слезе в твойта бездна.

***

Тогаз се изви дъжд пороен
и капка една се разля
на други две капки вода,
а те изпариха се в зноя.

2001

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tangerine (Хел)

2018-11-26T05:43:14+02:00

Е, да, последния стих не отговаря по ритмика на останалите, но това е може би защото в действителност не се бе излял дъжд физически, а само в душата ми ...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-26T02:24:47+02:00

Може и без последното четиристишие...