small_heart (Теди)
45 44
15 dic 2010, 15:24

Когато теб те няма късно вечер 

  Poesía » De amor
1191 0 3

Когато теб те няма късно вечер,
стоя и си говоря със луната.
Разказвам ù за моя свят обречен,
за чувствата, пораждащи вината.

Разказвам ù за младия чаровник -
че днес ми е намигнал в кафенето.
Описвам ù поредния часовник,
маркиращ тягостта на битието,

в което теб те няма. И е мрачно.
И някак ми е глухо, неразбрано.
Разказвайки ù, почвам да изплаквам
онези чувства, станали на рани.

Онези чувства - все към тебе тичат.
А искам да ги спра. Да те намразя.
Но няма как... Безумно те обичам.
И най-дълбоко в себе си ги пазя.

Те искат да говорят. Да ти кажат,
че аз за тебе дишам и живея.
Да беше тук, те биха ти показали
ръцете ми - до болка теб копнеят.

Но теб те няма. А е късно вечер.
Отново си говоря със луната.
Признавам ù - светът ми е обречен.
И в теб се крие някъде вината.

© Теди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бих казала,че ми хареса,но не мога на толкова болка...Толкова изстрадано...Но те поздравявам за красивото в теб,което споделяш с нас...
  • Луната... ако можеше да говори, колко ли тайни би разказала.
    Много, много ми хареса, Теди!
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??