Когато ти, безсилна вече, освободиш гнева си - бесен,
когато удряш силно и с всичка сила ти пищиш,
от писъците ще направя песен,
и дори лицето ми да посиниш,
в прегръдката ми нежна ще се отнесеш
и на мойто рамо ти отново ще заспиш!
А сълзите парещи, течащи стръмно,
плод на десетилетия неизляти ругатни,
ще попият във сърцето ми бездънно,
което зарад' теб тупти.
И ако в съня ти крехък посети те напаст
и поиска някак да те нарани, ...