Ще почукаш на вратата... ще отворя,
и кичура немирен ще отметна,
ще се разплача... няма да говоря,
по детски на вратà ти ще се метна.
Ще ме прегърнеш нежно, ще целунеш,
очите ми... разплакани вселени,
сълзите ми издайни ще изплуват...
Сърцето!? Ще преминеш на червено.
Ще се прелея в дланите ти водопадно,
и устните ми твойте ще опитат,
снагата ми и твойто тяло... жадни,
във страстите горещи ще се вплитат.
© Неземна Todos los derechos reservados