14 mar 2010, 12:10

Когато той си тръгва... 

  Poesía » De amor
749 0 12

Не искам бисери, отчупени насилствено,

горят в ръцете ми като в пожар...

Сърцето ти, любими, днеска е убийствено,

щом къпе се в наченки на умряла жар...

Вземи си погледите без-утешни −

те нямат власт над чувстващи души!

Очи не топлят, щом са белоснежни...

От просени целувки, знаеш ли... Боли!

Ще върна всичко... Не го чувствам мое!

Не искам да играя роля на крадец...

На мен не връщай нищо − всичкото е твое −

така ми каза и  един велик мъдрец...

Една-единствена прашинка ще жадувам нямо,

защото тя е мой подслон от векове.

Не взимай спомените! − те ми трябват само,

недей и тях... Ти всичко друго ми отне!

 

 

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??